|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Българска литература, Спорт и туризъм, Спорт и бойни изкуства, Биографична литература
Всеки човек възприема света строго индивидуално. Има моя и твоя истина, читателю, има я и Истината! В тази книга ще изложа моята истина за развитието на айкидо в България от 80-те години на миналия век и нататък – за събитията, в които и аз участвах, наблюдавах, събития, с които е свързан и моят житейски път, които усетих и преживях, и най-вече за хората, които срещнах, хора, дали малко или много за развитието на айкидо в България. За мен това е смисълът на всичко, което съм или съм бил. И така, да започнем…
Добромир Друмев започва да изучава бойни изкуства с джудо през 1975 г. и карате през 1979 г. Носител е на 6-и дан Айкикай, преподава в клуб Зендокан и в Центъра за следдипломна квалификация на НСА. Провежда теоретичната, методическата и техническата подготовка на треньорите по айкидо в България. Успоредно изучава ияй-джуцу под ръководството на Сенсей Секигучи Комей (10-ти дан), Мусо Дзикиден Ейсин-рю. Съавтор е заедно с проф. Д. Кайков и Е. Германов на първото у нас методическо пособие по айкидо – Специализираната психофизическа подготовка в бойното изкуство айкидо, и на множество научни публикации. През 2017 г. излиза книгата му “Размисли на сенсей Стефан Хинков за бойните изкуства”, а през 2018 г. – “Бойни изкуства – архивите говорят №2”. ----------------- Както далече преди джудо се говори за джу-джуцу, така и векове преди айкидо, се говори за айки-джуцу. Пътят до тях е крайната цел на древните техники джуцу. Всъщност джу-джуцу и айки-джуцу имат повече връзки помежду си, отколкото днешното джудо и айкидо. Ако се погледне цялостно към нивото на техниките на тези две изкуства, се установяват основните нюанси, които се отнасят до мисловните основи на двете фамилии джуцу. За мнозина айки-джуцу се разглежда като метод, по-висш от джуцу, тъй като е разработен от благородниците. Това обяснява факта, поставян винаги от майсторите на айки-джуцу, че тяхното изкуство е сродно с кен-джуцу – изкуството на сабята, по същество благородно изкуство. В айки празната и отворена ръка винаги е била символ на острието на катана. Същото нещо се вижда и в легендата за неговия произход: според японците айки не дължи нищо на чужденците китайци, тъй като то съществува още от епохата Камакура – ХIII век, и е създадено изцяло от Минамото Йошимитсу, по-известен под името Йошитсиуе, прочут самурай от управляващия клан, брат по оръжие на не по-малко известния монах-воин – Бенкеи. Ако се вярва на тази легенда, айки е чисто японско изкуство на елита, за разлика от джу-джуцу, при което може да се изявява обикновеният воин… Айкидо изхожда от принципа за реалността на Вселената, където нещата нямат условен характер, а са абсолютни. В айкидо стремежът е практикуващият да постигне по-високо ниво на духовно самоусъвършенстване, надхвърляйки техническото ниво на практиката. По този начин айкидо запазва същността си на истинско Будо, същност, загубена за много бойни изкуства, които в стремежа си към популярност са превърнати в спорт. ------------------ “Карате е атака от дистанция, айкидо – самозащита от дистанция. Айкидо не е стил, то е самостоятелна дисциплина със собствени принципи, изкуство.” Бернар Боари „Много е важно да знаеш как да превърнеш всичко, което правиш, в тренировка. Ако мислиш, че само айкидо или дзадзен е тренировка, то никога няма да имаш достатъчно време за практикуването им. Добре е да се намери начин всяка дейност да бъде тренировка. Всичко, което човек прави, трябва да бъде осъзнато, и тази осъзнатост да се претвори в действие. Само така можеш да се тренира 24 часа. Моята философия не е сложна и може да се изрази в три думи – стойка, дишане, осъзнатост. Стойката отговаря на твоето поведение, дишането на енергията, а осъзнатостта – на твоето съществуване. Основното за мен е, че тези три неща трябва да бъдат съчетани ведно. И това съчетание важи за цял живот. Аз най-горещо препоръчвам айкидо и дзен на всички, които искат да се справят по-безболезнено със стреса, най-вече от това на работещите в градски условия. Според мен айкидо е като лаборатория за експерименти. Помага ни да намерим начини да се справим с енергията, с намеренията на другия и да променим например съзнанието на този, който иска да ни „атакува“ и да обърнем неговото намерение така, че да не го направи. В Америка отдавна сме осъзнали ползата от айкидо обучението и по тази причина тренировките са много широко застъпени в учебните програми“. Сенсей Дейвид Милър Книги, подобни на "Моят път в айкидо"-10%
Вътрешни аспекти на бойните изкустваДобромир Друмев16.20 лв.
-5%
Бойни изкуства. Архивите говорят 2Добромир Друмев23.75 лв.
-10%
Бойни изкуства: Размисли на сенсей Стефан ХинковДобромир Друмев20.70 лв.
-10%
ГУНДИ - какъвто не го познавате. Допълнено издание по случай 80-годишнината от рождението муГеорги Иванов, Кристиан Иванов, Елица Младенова, Добромир Добрев17.23 лв.
В Германия го наричат ГенералаРумен Пайташев15.00 лв.
|