Александър фон Хумболт е германски учен, естественик, енциклопедист и визионер. Описван от съвременниците си като „най-известния човек след Наполеон“, Хумболт бил една от най-запленяващите и вдъхновяващи личности на своето време.

Роден през 1769 г. в заможно семейство от пруската аристокрация, той се отказал от привилегирования начин на живот, тласкан от желанието да си обясни механизмите на природата. Още на младини предприема петгодишна експедиция до Латинска Америка и прави толкова значими открития, че Симон Боливар го нарича истинския откривател на Новия свят. Това пътешествие превръща Хумболт в легендарна личност, прочута нашир и надлъж по земното кълбо. Негов пристан били градове като Париж и Берлин, ала се чувствал също толкова у дома си и в лодка, плаваща по най-затънтените ръкави на Ориноко, или из простора на Казахската степ; по най-високите върхове на Южна Америка или из суровите сибирски степи.

През по-голямата част от дълголетния си живот Хумболт бил смятан за най-важната фигура в научния свят, а трудовете му оказват трайно влияние върху Дарвин, Уърдзуърт, Гьоте, Мюър, Торо и др. Неговите открития коренно променят разбирането за природния свят и поставят основите на съвременно екологично движение, а идеите му за функционирането и взаимовръзките в природата са по-пророчески и живи от всякога.

„Откривателят на природата“ е преведена на 25 езика и отличена с над 20 престижни награди, между които наградата „Коста“, наградата „Нес“ на Кралското географско дружество, наградата „Джеймс Райт“ за природна литература и много други. Книгата на Андреа Улф е приветствана както от критици, така и от широката публика като едно от най-значимите литературни постижения през последните години.