|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Художествена литература, Преводна литература, Проза
Една от забележителните сгради в Скопие е Домът на Ибн Пайко, намиращ се до прочутия Камен мост над Вардар. Ибн Пайко приел исляма, но след смъртта му неговите съграждани успели да се преборят и да му устроят християнско погребение.
Македонската писателка Оливера Николова изгражда от съдбите на тримата главни герои в романа - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко, събирателния образ на знаменития гражданин на Скопие от XV-XVI век. Това е книга за оцеляването на християните под османско робство, но и книга за различните превъплъщения на доброто и любовта. Ибн Пайко е известен и уважаван занаятчия, произвеждащ медни и сребърни изделия, едновременно с това – застъпник на интересите на християните пред османските власти. Той е женен за красивата Калия, която влиза в манастир веднага щом Ибн Пайко е принуден да стане мюсюлманин като знак за лоялността му към управниците. Ибн Байко е хитър мъж, който се омъжва за дръзката Тодора с желанието да стане виден гражданин, но в крайна сметка цял живот постоянно се бори с всякакви предизвикателства. Ибн Тайко е рибар и лечител. Той се премества в града, търсейки любовта на мечтите си и намирайки я в лицето на туркинята Хатидже. Заради нея той се съгласява да промени вярата си. Разказите за всеки от тримата се разпространяват сред хората – най-напред в градските квартали, после в околността и накрая в цяла Румелия. Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ е роман с историческа основа и изграждащ впечатляващ образ на Скопие между XV и XVI век, той все пак е роман за човешките съдби и нещастия, желания и любов както в мюсюлманския, така и в християнския свят по онова време. Това е книга за влиянието, което чуждите култури упражняват върху човешките взаимоотношения, но същевременно е и изцяло съвременен роман, независимо от историческата рамка. Книги, подобни на "Сказания за Ибн Пайко" |