Истанбул в една майска вечер

Този път искам да се върна към най-старите спомени, да напиша за най-старите ми спомени. Може би беше 1960-та година, но кой ден, не знам? Въпреки че не зная почти нищо по въпроса за историята, за изкуството, за архитектурата, от изографисаните надписи на джамията, от прозорците на кубетата се отразява светлина, която напомня един сън.

В проблясъците на надписите се съхраняват толкова тайни, червеното на наровите цветове, зеленото и безкрайното синьо, такова синьо виждам за първи път.

"Според мен Селим Илери от четиресет години се труди на литературното поприще, той описва къщите, улиците, хората на вчерашния и съвременния Истанбул, с всяко свое произведение постига по-голямо майсторство, един ценен писател за Истанбул."

Инджи Енгинюн