Тази книга е за инженери и за любов. За тези, които са имали първа, голяма и истинска любов и са живеели с нея, и не са я забравили чак досега. И за тези другите, които не са имали, за да разберат какво са пропуснали.

Действието се развива основно в смутното време през втората половина на седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, когато всичко е ясно, подредено и с точни правила за всичко в живота. Само на главния герой едно не е ясно: Защо? „Някои работим много и добре, други работим малко и не толкова добре, трети работим съвсем малко и лошо, а останалите, ние въобще не работим, а получаваме еднакво.“ Но продължава да работи и не се отказва. И точно те, тези, които не се отказаха, създадоха инженерната интелигенция и построиха индустриалното бъдеще на България.

Но героят не се отказва и от мечтата си, мечтата за неговото момиче. Защото е убеден, че има едно момиче на този свят, само едно, и то е определено за него, и той го чака, и е уверен, и не бърза, защото е сигурен, че то ще се появи. И тогава светът ще бъде за двама, само за тях, чак досега.