"Вратата" е роман изповед. Героинята, писателка, разказва за отношенията си със своята прислужница Емеренц Середаш, която е нейна противоположност – едната е възрастна, другата млада; едната едва знае да пише, другата живее с думите; едната е упорита, но и изпълнена със смирение, другата притежава гордостта на интелектуалката. И все пак прислужницата има на какво да научи своята господарка. Емеренц твърдо държи на свободата си, на мълчанието си, на самотата си и отказва на всички достъпа до дома си. Какви тайни се крият зад вратата й? На места книгата звучи като размишление за смисъла на човешкия живот, а Емеренц притежава нещо от героините на античните трагедии. Романът „Вратата“ е безспорно един от шедьоврите на унгарската литература и се радва на огромен международен успех. Критиката също е единодушна – оригинална, чудесна, вълнуваща творба.

Книгата е преведена на 42 езика, получава френската награда „Фемина“ за произведение на чуждестранен автор през 2003 г., филмирана е от носителя на „Оскар“, унгарския режисьор Ищван Сабо през 2012 г. и попада в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за 10-те най-добри книги на 2015 година.

Забележителна романистка.
Монд

Великолепна, разтърсваща книга.
Фигаро

Един роман и един автор, но главно, което е по-рядко, една незабравима героиня.
Либерасион

На български предстои да излязат романите на Магда Сабо „Улица Каталин“ и „Пилат“.

-----------------

Магда Сабо (1917–2007) е една от най-обичаните и превеждани унгарски писателки. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата. Семейните тайни, женските съдби, загадъчният емоционален свят в ежедневните взаимоотношения са постоянни мотиви в творбите й. Носител е на най-престижната унгарска литературна награда „Кошут“ (1978).

-----------------

Успях да прочета тази книга за 10 дена. Това за мен е доста необичайно, а аз чета сравнително бързо, особено когато някоя книга много ми хареса. Но тази просто сама изискваше да бъде четена бавно - не само, за да усетите езика, но за успеете да влезете в главата и сърцето на Емеренц. Желая ви приятно четене!

Читателско мнение