Аристотел и стремежът към познанието

Аристотел: Приятелството и любопитството са изворите на щастието и на мъдростта

Древногръцкият мислител Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Роден е през 384 г. пр. Хр. в Стагира, на полуостров Халкидики. Наричат го „баща на науките“, защото е сред малкото личности в човешката история, изследвали почти всяка тема на съвремието си. Имал е славата на „онзи, който знае всичко“. Той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с образователни методи, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са енциклопедия на древногръцкото познание, а с трудовете си обогатява всеки дял от философията. Аристотел дълго време е ученик на Платон, но по-късно се разграничава от идеите му и създава собствена школа. Бил е и главен наставник на Александър Македонски преди възкачването му на трона.

След смъртта му съчиненията на Аристотел остават недостъпни. В началото на новата ера оригиналите са издирени и издадени в Рим. През VI век са преведени на латински в единен том, наречен „Органон“. През Ренесанса се появяват и първите преводи на европейски езици. Столетия по-късно Имануел Кант твърди, че теориите на Аристотел напълно съответстват на ядрото на дедуктивния метод.

Аристотел издига знанието над всичко: „образованието е единственото, което може да донесе облаги и щастие, без да изисква нови средства от вас. А предметите не се отплащат, само взимат, на тях човек робува доживот.“

Мъдрецът определя човека като политическо животно – „когато човек е оставен без обществото около себе си, то той не може да бъде пълноценен“.

Началото на познанието, според него, е почудата – „ако един човек е готов да потърси отговорите на всичко, което го вълнува, тогава той е готов да се научи на истинска мъдрост. За да съумеете истински да навлезете във философията, нужно е първо да се научите на любопитство.“

„Приятелството e най-необходимото нещо в живота, - казва Аристотел. - Никой не би се съгласил да живее без приятели, дори да има всичко останало. Приятелството е една душа в две тела.“