Учението, обучението и развитието са практически дисциплини. Когато се изучават в университета, те са хибрид от смесени предмети, които клонят към психологията – например, организационното поведение или изучаването на теория – и към бизнес икономика, която ни въвежда на арената на конкуренцията и на измерването и отчитането. Обаче, обучението е дейност, която се провежда в контекста на организацията. Достоверността на обучаващия зависи от неговото разбиране на бизнес целите и на умението му да предаде това разбиране на другите, особено на висшето ръководство. „Наръчник за обучаване на теория” е написан, за да се убедят професионалистите, че точно това е проблемът. Не е достатъчно да си в състояние да проведеш ефективен курс по обучение, като заинтересуваш участниците и им раздаваш прекрасни материали. Не може да се описва ролята на обучаващия и като на консултант. Не става дума за предлагане на независим бизнес съвет на останалите в организацията, които ще поемат отговорност. Като обучаващи ние сами трябва да поемем отговорност и да сме ключови играчи в постигането на бизнес успеха.

Това, което Наръчникът търси да осъществи, изразено по съвсем практически начин, е да помогне на читателя да формира дневния си ред - как това може да се постигне в ситуацията, в която се намира. Поради това направих опит да представя разнообразие от модели и казуси. Този подход се прилага и в други мои работи като кулминацията е в публикуването на „L&D2020 – пътеводител за идното десетилетие”, първоначално издадена под формата на електронна книга за списанието „Трейнинг джърнъл”. В промеждутъка между двете книги успях да докладвам за прогрес в една област, поява на ново предизвикателство и продължаваща област на несигурност.

Според мен, постигнахме успех в това как трябва да разглеждаме нашата бизнес роля – като издигане на организацията по веригата на ценностите. Пак ще цитирам от „L&D2020 – пътеводител за идното десетилетие”: Различните организации се различават по своите подходи към изграждане на клиентска ценност. Сигурно има значителни разлики между хората, частните и доброволните сектори. Обаче, каквото и да е естеството на организацията, тази ценност трябва да се изгради чрез придобиване и прилагане на знания и умения на работната сила. Новата роля за професионалиста по обучение и развитие трябва да започне с разбиране на бизнес модела или на начина, по който организацията изгражда ценностите. Независимо от нашето желание всички трябва да станем икономисти.
Новото предизвикателство касае начина, по който използваме технологията. Живеем във време на така наречената революция на електронното обучение. Създаването на Интернет създаде изцяло ново измерение на възможностите за провеждане на обучение. Обаче, - а ние отделихме време да разберем това – обучаваният е този, който ще определи прогреса на електронното обучение, а не доставчикът на продукти по обучение. Най-важната максима остава „Започвайте с обучавания”.

Областта на продължаващата несигурност касае измеренията на обучението – дебата по оценяването. Това е черта на нашата професия през последните четиридесет години и предполагам, че ще остане така и през следващите четиридесет години. Търсим нещо, което е невъзможно да намерим - начин да се постави цифрова, материална стойност на дейностите, които поради самото си естество произвеждат нематериални резултати. Консултанти, които могат да твърдят, че слагат монетарна стойност на почти всичко, са привлекли членове на нашата професия. Крайните резултати са лишени от достоверност. Както твърдят, че е казал Нобеловият лауреат, икономистът Роналд Коуз, „Ако измъчвате достатъчно дълго данните, те ще си признаят всичко”.

Това ни довежда до двете най-важни предложения на L&D2020 - първото и последното. Те са „Доверявай се на мнението си” и „L&D е занаятчийска дейност, която се съдържа в контекста”. Само вие познавате своята организация и само вие може да бъдете отговорен за успеха или провала. Да вземем оценката като пример. Каква информация е наистина необходима на висшето ръководство във вашата организация и как то иска да я получи? Моят опит ми подсказва, че ако то чувства, че вие сте ефективни в ролята си, че наистина вършите полезна работа, ще поиска малко информация и ще ви остави да я обработите.

„Квалификацията, жизненият опит и работният стаж водят до различни начални точки и различно възприятие сред обучаваните” - цитирам моя приятел Норман Жардин, бивш началник на отдел „Обучение” при Европейската комисия, който има повече опит от всеки друг в междукултурното обучение. Обаче бизнес целите ръководят нашата дейност независимо от местоположението. Затова резултатите на моето международно изследване ме поставиха твърдо в лагера на „конвергенцията”.

Имаме много повече общи неща, отколкото такива, които ни разделят и общността на опита се увеличава с напредване на глобализацията. Знанията и уменията, необходими на работещите в „Албеда” (колеж в Ротердам, където се изучава управлението чрез цели/резултати – процес на определяне на целите в една организация), за да предоставят на посетителите приятни преживявания са същите като тези, необходими в Кроумър, местния курорт близо до къщи в провинциална Англия. Нашата работа е да изготвим добри програми по обучение, учение и развитие, независимо от това къде сме и какъв е бизнесът. Това е работа, която напълно си заслужава труда и често доставя удоволствие.

Ако моите книги помогнат на читателя в тази задача, ще бъда много доволен. Желая ви успех.