Двете студии на Зигфрид Кракауер, публикувани в тази книга — Детективският роман и Служителите, са представени от самия им автор съответно като философско и като социологическо изследване. Макар и ранни, в тях той прилага методи, които не заимства отникъде.

В детективския роман Кракауер открива неочаквана възможност да улови във фокус цялата палитра на съвременното общество, защото героите на детективските истории прекосяват всички ниши на живота, надзъртат в тайните кътчета както на обикновените хора, така и на светските знаменитости. Нещо, което не е по силите на много от великите романи. А текстът на Служителите и днес продължава да вълнува с тезите за идентичността на производителната класа, за „човешките ресурси“ или „човешкия капитал“.

Така в тези две ранни произведения имаме образци от стила на Зигфрид Кракауер в най-чистата му проба. Терминологични заемки, които се форматират наново и прекосяват надлъж и нашир културни епохи, нанизи от скрити цитати, в които съжителстват класика и злободневие, изречения главоблъсканици, от които произлизат най-неочаквани смислови обрати и алюзии, пасажи, които се четат на един дъх и те оставят без дъх.

Зигфрид Кракауер (1889–1966) е сред великите германци, оставили своя отпечатък върху интелектуалните идеи на XX вek. Блестящ социолог (социология на масовата култура, социология на киното), философ, теоретик на киното и кинокритик, писател, журналист. Сред прочутите му книги са „От Калигари до Хитлер. Психологическа история на немското кино“ (1947) и „Природата на филма“ (1960). А „Служителите“ си остава първото емпирично социологическо изследване в Германия.