В ръцете на читателя е една от най-забележителните книги на Хулио Кортасар, „Край на играта“ (1956). Тук вече стилът на Кортасар е революционен, той разтърсва установените норми на писане и с това оказва влияние върху много от съвременните му писатели. Няма да е преувеличено, ако се каже, че всеки един от разказите, влизащи в сборника, е брилянтен, завладяващ, образец на майсторство и съвършенство, своеобразна перла, която разкрива гения на Кортасар да разказва истории. „Край на играта“ дава великолепна представа за един от най-добрите писатели на XX век. А да се устои на чара му е почти невъзможно.

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX вek. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962), „Някой си Лукас“ (1979) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) – един от програмните романи на XX век, „62/Модел за сглобяване“ (1968) и др., на пътеписа „Автонавтите на космострадата“ (1983). Поет, преводач. A Лекциите му от Бъркли, САЩ (1980), го представят и като незаменим учител.