Още с първите си книги Виктор Пелевин буквално взривява руската литература и започват да го сравняват с Борхес, Чапек, Кафка, Мартин Еймис, Хемингуей, Джоузеф Хелър...

Жанровото определение на произведенията му е традиционното – разкази, повести, романи, докато писателят не започва да прибягва към баснята, гротеската и дори вица, както и към най-новите форми на словесността като компютърните игри, рекламните сценарии и слогани, имиджмейкърските PR занимания, за да съчетае несъвместимото ‒ ирония и трогателна сериозност, демократичност и елитарност. Наричат творчеството му коктейлно, предимно защото в него има всичко: мит, приказка, фантастика, публицистика, философия, езотерика, история, автобиография.

Произведенията на Пелевин почти без изключение представляват алегории за превръщането на нереалното в реално, за нестабилността на границите между нещата, за преминаването от едно състояние в друго, от един статут в друг, за опита на човека от преходното време, в което няма неприкосновени идеали и висши ценности.

Публикуван първоначално в сп. "Знамя", "Животът на насекомите" получава наградата на списанието за 1993 г. за "най-добро художествено произведение за живота и необикновените приключения на демокрацията в Русия".

"Животът на насекомите" е един от най-важните и органични за по-нататъшното творчество на автора романи. Остроумен, поетичен и тъжен, определян като роман антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, главозамавайща фантасмагория, "пастиш" и "колаж", той е наситен с дълбоко философско съдържание, в което човешкото начало влиза в екзистенциален конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на битието, показвайки ни го в неговото многообразие, вечно движение, външни и вътрешни метаморфози.