В това издание са включени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от най-големите германски писатели и носител на Нобелова награда за литература: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911), определяно като най-доброто произведение, написано на немски език, и „Марио и фокусникът“ (1930).

И петте произведения се отличават с размисли за противоречивия и мъчителен процес на творчеството, както и с финия анализ на чувствата, с дълбок до болезненост психологизъм, с разсъждения за желанието за смърт и за смъртта като безсмъртие. С тези новели, подбрани сред обемистото творчество на Томас Ман, ИК „Колибри“ отдава своята почит към един от великите класици на XX век.

„Литературата е... съюз на страданието с инстинкта за форма.“
Томас Ман

Нищо не е измислено, разходката в гробището в Мюнхен, мрачният параход за Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо и семейството му, изгубеният багаж, холерата… Всичко беше истина. Историята е преди всичко история за смъртта, възприемана като безсмъртие, история за желанието за смърт. Но проблемът, който най-много ме интересуваше, беше този за двусмисления характер на творчеството, за трагичното в изкуството. Страстта като страдание и падение беше истинската тема на новелата.

В това, което първоначално исках да разкажа, нямаше нищо хомосексуално – беше историята на последната любов на седемдесетгодишния Гьоте към Улрика, младо момиче от Мариенбад; история шокираща, красива, гротескна, смущаваща, която се превърна в „Смърт във Венеция“. Към това се прибави преживяването от моето лирично лично пътуване, което ме накара да доведа нещата докрай, въвеждайки темата за забранената любов. В случая еротичното играе ролята на едновременно чувствено и духовно приключение, насочено срещу буржоазния морал.

Томас Ман в разговор през 1951 г. с Лукино Висконти, бъдещия режисьор на филма „Смърт във Венеция“