Пол Боулс (1910–1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. Започва да създава музика и да пише кратки разкази на четиригодишна възраст, а на седемнайсет публикува свои стихове във френското списание за експериментална литература Transition. На осемнайсет започва да пътува из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Като ученик на Арън Копланд, Боулс отрано се утвърждава като талантлив композитор. През 1945 г. отново започва да пише разкази и през 1947 г., когато отива да живее в Танжер, Мароко, насочва цялото си внимание към художествената проза. Автор е на четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, над сто кратки разказа, една стихосбирка и множество пътеписи. Живее в Танжер до своята смърт през 1999 г. Географската му отдалеченост не го откъсва от света, напротив, само засилва притегателната му сила – Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг, Бернардо Бертолучи – всички те изразяват своята почит към Боулс.

След смъртта му, вестник „Таймс“ го провъзгласява за „една от най-необичайните, неконвенционални и талантливи личности за времето си“, а в. „Индипендънт“ пише: „Боулс беше мистик, човек с много способности … ще бъде запомнен като един от водещите автори на XX в.“