Един човек се изправя срещу бруталната машина на диктатурата. Оцелява в най-мрачната килия, издържа на най-жестоките мъчения. Готов да умре, той продължава да живее и да черпи сили от свободата, която извира от него и разпалва пожари сред народа му. И вместо да остави историята да го смачка, той се превръща в неин двигател, като побеждава както диктатурата на грубата сила, така и диктатурата на лъжата, на компромисите, шикалкавенето и демагогията на партиите.

Романът „Един мъж“ е написан като обръщение на Ориана Фалачи към нейната голяма любов – гръцкия борец за свобода Александрос Панагулис, организирал атентата срещу диктатора Георгиос Пападопулос. Легендарната италианска журналистка споделя с него последните му години – след излизането му от затвора, когато заедно преживяват преследване, тормоз и лична трагедия. Но това не е книга за една конкретна страна, за една конкретна диктатура и една конкретна политическа битка. Това е роман за силата на човешкия дух, за несломимата човешка воля за свобода и справедливост.

„Тогава защо да страдаш, защо да се бориш, защо да рискуваш да бъдеш пометен от лавината, която се спуска от планината и те запраща сред рибите на дъното на кладенеца? Защото това е единственият начин да живееш, когато си мъж, жена, човек, не овца от стадото, за бога! Ако човек е човек, не овца от стадото, в него има инстинкт за оцеляване, който го кара да се бори, дори и да съзнава, че се бори напразно, дори и да знае, че ще загуби. Като Дон Кихот, който се хвърля срещу вятърните мел¬ници, без да го е грижа, че е сам, и дори е горд от това, че е сам. И няма значение дали действа за себе си, или за човечеството, вярвайки в народа или не, няма значение дали има, или няма резултат от саможертвата му. Докато се бори и в момента, в който бива сломен физически, Народът е той, Човечеството е той.“