Кратки разкази „Междинно кацане“ из живописните декори на автентичен панелен квартал в Тбилиси

Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи; нов непонятен език и ново завръщане към корените.

И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство… Житейските съдби на персонажите, често сурови и горчиви, се преплитат със съдбата на разказвача и са пресъздадени с поетична образност, в ритмична проза.

---------------
Да плуваш само и единствено напред. Срещу вълните. Въпреки силното течение (водата в Черно море се върти в посока обратна на часовниковата стрелка). Въпреки течението, което упорито се опитва да ме напъди обратно в Батумския залив. Дори сега да успее, пак ще скоча в нощните вълни и ще плувам на запад. Без един-единствен миг почивка и покой. Макар и слаб като муха. Отново и отново. Този път няма да се предам. Тази нощ вече не. Тази нощ ще доплувам отвъд границата, където всичко ще се преобърне.

До самия център на това мъртво, сероводородно, коварно море. В черната дупка, около която се върти това течение. Там, където за миг дори самите вълни не знаят към кой бряг да поемат. В този миг на изненадващо спокойствие ще погледна нагоре към безусловно ясното небе и ‒ по навигацията на добрите звезди ‒ ще разбия този омагьосан кръг: в единствената възможна посока…