В безвремието на португалската провинция една патриархална фамилия живее с тайна, която всички знаят...

Един непокорен баща пътува по света и рисува птици; непризнатата му дъщеря събира рисунките, но пътят към него й носи двусмислена близост...

------------------
ЛИДИЯ ЖОРЖЕ е родена през 1946 г. в Алгарве, Португалия. Сред многобройните ѝ творби се открояват заглавията „Денят на чудесата“ (1980) и „Спомени от Дивия град“ (1984), удостоени с Литературната награда на Лисабон. „Брегът на шепота“ е един от най-вълнуващите ѝ текстове за колониалната война. По него е заснет филм на Маргарида Кардозо. „Безкрайната райска градина“ (1995) печели наградата „Бордало“ за литература на Съюза на журналистите. Тя се нарежда и сред финалистите на Интернационалния дъблински литературен конкурс „IMPAC“ през 2003 г. Романът ѝ „Свистящият в градските покриви вятър“ ѝ донася Голямата награда на Португалската асоциация на писателите за новела. Произведенията на авторката са преведени в много странина различни езици и са приети възторжено от литературните критици навсякъде по света. За цялостното си творчество Лидия Жорже печели престижната международна награда „АЛБАТРОС“ на фондацията „Гюнтер Грас“ в Германия през 2006 г. и Голямата награда на Португалската асоциация на писателите – „Милениум Би Ес Пи“.

В романа „Долината на страстта“ се повдигат теми като сблъсъка между поколенията, семейните отношения, забързания ритъм, с който се променя животът ни, грешките, които допускаме, ценностите, морала, нравствените устои, прошката. Бащата на главната героиня е изоставил майка ѝ бременна и е заминал някъде по света. Дядо ѝ накарал брат му да се ожени за майка ѝ, за да избегнат скандала в консервативното общество на малкия град. Книгата разкрива семейните отношения с една необикновена, но много въздействаща стилистика. Романът е удостоен с много отличия, сред които и Премията „Жан Моне“ за европейска литература – Европейски автор на годината.

Това, което веднага ме завладя при прочита на тази книга, беше огромната сила на нейното внушение. Малко произведения имат способността да обрисуват ситуация, наситен образ, ярък проблясък и после да черпят енергия от тях, да се понесат в създадения безкраен водовъртеж и да разгърнат мрежа от обстоятелства, да проследят сюжетните линии, които произлизат от тях от един миг, жест, поглед, които бележат целия живот на човек.
Едуардо Прадо Куелю