Световноизвестният френски философ и социолог Жил Липовецки (роден през 1944 г.), авторът на "Хипермодерните времена", този път посвещава изследването си на явление, родено в последните две десетилетия - обществото на хиперконсумирането. Определението, което най-много приляга на индивида в зората на XXI век, е като че Homo consumericus. Все по-неистов става стремежът към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания, все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и религията, към политиката и културата, към свободното време. Сякаш консумирането се превръща в самостоятелна империя, чиито предели са безкрайни.
И все пак, щастлив ли е Homo consumericus? В интервю, на въпроса "В какво се изразява парадоксалното щастие", Липовецки отвръща: "Хедонизмът, консумирането обещава наслади, бягство, това е общество, което тласка към щастието, ала всъщност се наблюдава нарастваща тревожност, безпокойство, ежедневна незадоволеност. Ето къде е парадоксът: колкото повече хората тичат към щастието, толкова по-усилено се множат оплакванията и неудовлетворението." Навярно защото, по думите на Шопенхауер, удовлетворението на желанията ни, което обществото може да предложи, прилича на милостинята, дадена на просяка днес, а тя му стига колкото да преживее до утре, за да изгладнее отново.