Основната идея в книгата „Шифърът на древните българи” е, че Варненско-Дуранкулашката цивилизация ( Х-ІХ хил.пр.Хр.), почти заличена от Черноморския потоп (VІ хил.пр.Хр.), е една от първите в историята на човечеството. Авторите доказват, че прадедите на българите са част от автохтонно население на Балканите, принудено да търси родина в нови земи. Независимо от унищожителното бедствие предците ни са успели да запазят част от културното наследство на древната си цивилизация, пренасяйки я в Месопотамия. Там те създават шумерската цивилизация. По-късно с „морските народи” в Близкия изток основават втора Палестина - първата е по поречието на р. Струма. В многобройните си преселения предците ни оставят следи от своята държавност и култура в Египет, Индия, Китай, Сибир, и т.н.

Авторите показват и историческата връзка и общите корени на прадедите на древните българи с многобройните азиатски племена, движещи се към Европа в края на І хил. пр.Хр. и І хил. сл.Хр.

Цоневи – баща и дъщеря, изследват от езикова гледна точка и названията на различните племена, които наричаме български. Изводът им е, че тези народи са възприели от прадедите на българите тяхното древно название, пренесено през хилядолетията. За първооснова на понятието българи авторите вземат древния бог Баал, който приемат не като финикийско, а като много по-древно черноморско божество, пренесено към източното Средиземноморие, в древна Финикия. Само по този начин може да се обясни твърдението, че за потомци на древните българи се възприемат и народи като башкирци, уйтури, осетинци и др.