Рядко има селище в България, свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия като бившето село Тъмръш, управителното средище през „турско време” на бившата Рупчоска нахия, а след това, за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република” в коритото на Въча.

Интересът към това среднородопско,макар и вече несъществуващо селище, идва не само от това, че в продължение на три четвърти столетие то е било административно средище на един значителен родопски район – Тъмръш прошумя главно след Априлското въстание през 1876 година,и по-точно след потушаване на бунта в Перущица, в което мрачно дело взеха,волно или неволно, участие и тъмръшлии.

Въстанието отшумя, настъпи Освободителната война, заредиха се подир нея уж мирни години, но името на Тъмръш се слезе нито от колоните на румелийските вестници, нито от историческата сцена, защото както вече казах, то влезе в състава на отцепената от Румеля „Самоволна помашка република” и се обремени с нови исторически конфликти.

Всъщност по този начин /като управително средище на Рупчос, като участвало в потушаването на Априлскоото въстание и в състава на самоволната помашка „република”/ Тъмръш влезе не само в общородопската, но и в общонационалната ни история и в тоя смисъл напълно оправадан е засиленият напоследък интерес към това име и свързаните с него исторически и народоведчески стари и съвременни проблеми.