На Краля

"Сир,
Всички нации са съгласни, че дължат на Ваше Величество приношение от възхищение. Моят ревностен плам за славата Ви ме убеждава, че те Ви дължат не по-малко почит от тази, която се полага на малцина. Цялата вселена, Сир, се стреми да удовлетвори от само себе си тези две задължения, и аз се осмелих да се видя като упълномощен да оправдая второто, поне отчасти, що се отнася до хората от най- далечните народи. От тази гледна точка (заради това), аз преминах повече от веднъж Гърция, Азия, Персия, Сирия, Египет и Африка. Там събрах с много мъки голям брой медали, гравирани камъни, древни ръкописи и други полезни забележителности, които намериха място в кабинета и библиотеката на Ваше Величество.
Но Сир, Вие сте от малцината, които могат да бъдат заинтригувани само чрез духа (духовните неща) и с които човек може да общува само чрез беседа (словото), и тъй като едното е не по- малко ценно то другото, много внимавах при избирането им, преди да ги предложа на Ваше Величество. Тази книга, Сир, която си позволявам свободата да Ви представя, ги завършва.
Колко бях щастлив да получа от Ваше Величество заповедта да отида да увелича броя им и да се изложа в служба на Вас, на нови умори и опасности! Ето го, Сир, най-живото от желанията ми, и това желание е естественият ефект на свещена привързаност и на дълбоко уважение, с което ще остана през целия си живот.

Сир,
на Ваше Величество,
Пресмирен, покорен,
и верен слуга
Пол Люка ( Paul Lukas )"

С тези думи мосю Пол Люка с дълбок поклон поднася своя пътепис: "Voayage du sieur Paul Lucas, fait parr ordre du roy dans la Grece, l`asie mineure, la macedoine et l`afriqe", на Негово Величество краля на Франция Луи ІV. Френският пътешественик си е направил труда да документира дългите си и опасни пътувания из Леванта, за да търси и събира ценности, пощадени от времето, след краха на Източния Рим и неговата велика столица, създадена по волята на император Канстантин Велики, на брега на красивия Босфор, където е било гръцкото село - Византион.
Но не всяко село се превръща в столица. Не във всяка паланка се търкалят богатства, достойни да бъдат положени пред ботушите на френския крал.
Пътешественикът, стъпил по тези земи, разбира, че освен медали, гравирани камъни, разрушени стени от минало величие и ръкописи, съществуват други ценни неща.
Той сам говори, че това е част от онези ценности, които не могат да бъдат усетени по друг начин, освен със сетивата на Духа, след като бъдат предадени със средствата на словото. Г- н Пол Люка се опитва да опише това в своя пътепис, употребявайки всичкото красноречие, на което е способен, за да го поднесе, но се догажда, че не усеща природата на нещата в цялост. От там нататък, на него му се пада орисията да вижда само това, което му покажат хитрите селяни.
Левантът е безкраен лес, който мами пътуващи католици и любопитни галоси с красоти и опасности. Колкото по- навътре влиза пътникът, толкова по- учудващи приключения преживява, за да разбере най- сетне, ако случайно излезе, че почти нищо не е видял с очите си, пригодени да гледат и да виждат техните си, западни картини. В един трагичен момент става ясно, че за да види повече, трябва да остане тук завинаги и да се слее със самия Левант.
Но това е повод за друга приказка.