Ако искаш мир, готви се за война.

От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Карл Велики е най-емблематичният владетел през ранното западноевропейско средновековие и първият монарх, който възстановява социалнополитическото единство в териториите на Западната Римска империя. През цялото си управление води неспирни войни, които в значителна степен разширяват владенията на Франкското кралство. Армиите на Карл воюват с успех на всички фронтове срещу сакси, лангобарди, нормани, араби и авари. В новозавладените земи той разпространява християнството и провежда активна административна и законодателна дейност, с което създава предпоставки за трайно приобщаване на отделните народи. Каролингската империя изцяло отговаря на обективните потребности на своята епоха, а резултатите от военните кампании имат определящ характер за формирането на европейската културно-цивилизационна рамка за векове напред.