Тази война е не краят, а началото на насилието. Тя е ковачницата, в която светът ще бъде преобразен в нови граници и нови общности.
Ернст Юнгер (1918)

За западните съюзници 11 ноември 1918 г. винаги е бил тържествена дата – краят на боевете, довели до унищожението на почти цяло едно поколение, както и до пълния разгром на техните основни врагове – Германската империя, Австро-Унгария и Османската империя. За повечето държави в Европа обаче този ден е без особено значение, тъй като като е последван от поредица кошмарни конфликти, погълнали една след друга различни страни.

В тази изключително оригинална и завладяваща книга Робърт Герварт ни приканва да разсъждаваме отново за истинското наследство на Първата световна война. Не толкова за боевете на Западния фронт, оказали се пагубни за бъдещето на Европа, колкото за опустошителните последици от войната, когато държави от двете страни на първоначалния конфликт са разтърсени от революции, погроми, масово експулсиране на население и нови военни стълкновения. И ако на повечето места войната се е водила от държавни армии, то тези следвоенни конфликти са предимно с участието на гражданско население и паравоенни формации, което довежда до смъртта на милиони хора в Средна, Източна и Югоизточна Европа, преди на европейската карта да се появят Съветският съюз и няколко слаби и неустойчиви нови държави.

След войната Европа е изпълнена с ожесточени хора, чийто живот е разтърсен от убийственото усещане за несправедливост; хора, търсещи възможност за разплата с реални или въображаеми врагове. Това в пълна степен важи и за България. Само едно десетилетие по-късно възходът на Третия райх и на други тоталитарни държави ще им предостави така търсената възможност.

Удивително и авторитетно изложение за следвоенна анархия, умиращи империи и въздигащи се националистически държави. Кара ни да преосмислим представата си за европейската история на XX век.

Таймс