Предговор

Преди няколко месеца бях помолен от господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 да изнеса един доклад за взаимоотношенията на народите в Македония и тяхното възникване. Само с един доклад обаче, без познаването на българската история, този объркан предмет не може нито да се разбере, нито коректно да се разясни. Затова господата ме окуражиха след това да напиша една кратка история, от която може същевременно да се види систематичното развитие на българския народ. След като обаче започнах с разработването на историята, разбрах, че един гладък разказ не би изпълнил предназначението си, тъй като читателят няма да бъде в състояние да различи истинското от неистинското. Една българска история може само тогава да е полезна, ако тя е критична към източниците си. По тази причина реших да напиша такава и ще се чувствам щастлив, ако изложените от мене тука сведения биха окуражили читателите към по-подробно занимание с българската история.

Литературните ми източници са дадени в текста. Освен това използвах някои данни от: Swoboda, Griechische Geschichte; Koch, Römische Geschichte; Roth, Geschichte des Byzantinischen Reiches, (всичките три - в сборника Göschen; Иречек, История на българите; Бурмов, Българският църковен въпрос. За да се ориентира човек в старата история, е приложена и една карта.

Този труд беше написан на бойното поле по време, когато фелдмаршал фон Макенсен начело на немските, българските и османските войски победоносно напредваше през румънските бойни полета, когато върховният главнокомандващ, генерал фон Белоу, отбраняваше при Черна вода родината ми от врага: техните имена, както и тези на генералите фон Галвиц и фон Винклер ще останат за вечен спомен на българите.

Изказвам моята благодарност на господа офицерите от щаба на Немската етапна инспекция 11 за тяхното дружелюбие и поощряване, особено на Негово Величество граф Вестрап, на Негово Величество Фрайхер фон Кране и на господин полковник Дове. Особено съм задължен да благодаря на моя приятел, г-н професор Макс Хелфриц, който имаше любезността да прегледа немския ми и да поеме коректурите.

Д-р Ганчо Ценов
20.1.1917. (към щаба на Немската етапна инспекция 11)