По структурата си „Идеографският диалектен речник на българския език" съществено се отличава от тълковните диалектни речници, които обикновено са диференциални, т.е.

представят лексика, която е некнижовна (напр. гуждам – слагам; лахна – зеле; он – той; титю – чичо);
представят диалектни думи, които формално съвпадат с книжовните, но имат друго значение (напр. бъркам – ’търся’, тръгна – ’дръпна’, арабка, мисирка – ’царевица’, той –’това’, клет – ’обор’ и др.);
представят думи, които поради звуковите си промени или словообразувателни особености значително се различават от книжовните (напр. фсъ – овца, учинку – око, штиче – птица, соспа – пряспа, смоква – смокиня, ченка – пшениа и др.).

Речниковите статии в „Идеографският диалектен речник на българския език" са структурирани по друг начин – с оглед на понятията, изразени с думи в книжовния език. Заглавна дума на речниковата статия в „Идеографският диалектен речник на българския език" е книжовната, а след нея са систематизирани и представени в определен ред диалектните думи със същото значение, напр. харман – харман, арман; ток, отък; гумно, гувно; вършило; слагам – слагам; турям; гуждам; клавам; запушалка – запушалка, запишка, запушка; затикалка, затикол, затка; затулка; затисколь, затиска, затиской; костенурка – желва, желка, желбаба; костеница, коштанка; коританка; коруба; костена жаба, коруба жаба.

В речника са отразени и отношенията между род и вид, като видовите понятия обикновено липсват в книжовния език и за тях съществуват думи само в диалектите, напр. въже – въже, йаже, йуже, но и фортума ’дълго и дебело въже’, конопъц ’конопено въже’; кюстек, спона, припон, свозня – ’въже, с което се спъва животно, за да пасе’ и др.; в`ълна – вълна, въвна, вуна, въна, но и баджак, подстриг, ярина, подрас - ’къса вълна от второ стригане или от гърба краката и опашката’ и др. След всяка диалектна дума е посочено мястото (селото, околията, в която е била записана).

Така по замисъла си „Идеографският диалектен речник на българския език" представлява уникално лексикографско изследване, което показва диалектното многообразие на българския език и съхраненото чрез диалектните думи знание за традиционна духовна и материална култура. Той ще даде възможност за по-нататъшни различни по характера си изследвания върху развоя и промените в лексикалната система на българския език, както и за отношенията му с другите славянски и балкански езици.