Прелиствайки "Книгата като тяло и като дух" от Алберт Бенбасат, в мен изплува прочутото изказване на Адам Михник: "Често си представяхме края на комунизма като голям празник. Сега ставаме свидетели как от въздуха на свободата се разбуждат, за да излязат от подземията, древни чудовища." Някои наблюдатели тълкуват като нормализация процесите в българското книгоиздаване и четене през последните 15 години. Старомодният демократичен ангажимент на Алберт Бенбасат - редактор, издател, изследовател, преподавател - обаче му дава силата да разпознава чудовищните моменти в книжовния преход и да превърне несъгласията в грижа. И наистина, какво по-чудовищно от пошлостта, вилнееща в белите полета?! "Книгата като тяло и като дух" препубликува текстове, печатани в покойници като "Демокрация", "Свободен народ", "АБВ", "Литературен форум", "Свободна книга" и др. Поне аз се засрамих колко издателски и разпространителски факти, емблематични факти, т.нар. нормализация е изтласкала в подсъзнанието ми...
Сумата на провокираните от тях реакции в отделен том означава, че Алберт Бенбасат продължава да обмисля българската Книга, балансирайки между (пазарната) свобода и културната отговорност. Нещо повече, авторът ни подсеща както за морала на благородните книжовни стандарти, така и за самотните библиофилски празници, споделяйки с нас вкуса на истински книжовни и литературни лакомства.
Затова "Книгата като тяло и като дух" ми се струва направо здравословна!

М.Б.