Новаторските открития на Петер Волебен разкриват един изумителен свят, за който хората дори не подозират!

Той споделя дълбоката сипривързаност къмгорите и увлекателно обяснява невероятните процеси в тяхното общество.Горите са биосвят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение. Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.

ПетерВолебен езавършил лесовъдство, в продължение на 23 годиниработи в горскотоуправление в Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектарагора,в коятоприлаганапрактикасвоитевъзгледи. Той е авторнаняколкокниги, станалибестселъри.

Волебенпредлага обширна информация, задълбочени познанияидоказва правотата си с наблюдения, заключения и научно установени факти. Но най-важната роля, най-значимото послание на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.

--------------------

Толкин е бил прав. Дърветата наистина живеят на бавни обороти (представете си кожна рана да ви зараства с десетилетия), но пък какъв живот живеят! Имат невероятни социални мрежи, споделят храна, отглеждат деца и се грижат за болните. Разбира се, тук има и някакъв антропоморфизъм/очовечаване, но все пак...

Щом еволюцията е измислила как да познаваме времето и да говорим един с друг, ти се иска и дърветата да можеха да си общуват с нас и да ни разказват истории. Петер Волебен се е доближил доста до това да говори от тяхно име и аз никога няма да гледам на дърветата по същия начин.

Читателско мнение