Тъмнината в Стария завет излиза 10 години след първата голяма книга, посветена на цветовете в Библията – Цветовете в Петокнижието (2006).

Всъщност работата по дългосрочния проект за тетралогия „Библията в цвят“ и изникващите съпътстващи теми започна далеч преди първата книга, т.е. преди 20 години. Двигател бе интересът на студенти от магистърска програма „Сравнително религиознание“ в Нов български университет... Както и да го погледнем, базата на всичко е съпоставителното езикознание, макар че някои езиковеди смятат, че в моите книги става дума за теория на превода. Други езиковеди се възмущават, че не става дума за сравнително езикознание, а за семиотика.

Какво е мястото на семиотиката тук? Тя е призмата, средството за материализиране и изпълнение на висшата цел на езикознанието (теоретично и приложно) – да декодира езиковото явление и да проследи какви са националните и познавателните процеси, втъкани в даден език. А ако декодираме успешно явните и неявните аспекти на думите, изреченията, текста – тогава говорим за по-добро разбиране, следователно – за херменевтика.

Библията е текст от синтактично подредени знакови единици (думи), но цветовете са и визуално явление. Децата боравят с иконите на последните версии на айфоните, без да знаят майчиния си език, за азбука – да не говорим. Така идва следващото разграничаване на цветовете – словесни и визуални. Най-малкото, защото много от цветовете са върху дрехите на свещениците, които са едни и същи на всяка служба с години и с векове. Затова там промените са знак, че просветлените пророци маркират съществени изменения – както в посланията и значенията, така и в доктрината. От трета страна, всяка малка промяна в свещеническия код е знакова за актуалната ситуация в общественото съзнание и актуалните проблеми на морала в обществото.

Зеленото, синьото, червеното, черното, бялото, различните видове червено, видовете небе, сакралното четирицветие (синьо, мораво, червено и ленено бяло), сакралните двуцветия (бяло със синьо, червено със синьо) – всичко това е част от Цветовете в Петокнижието. Заглавието е малко подвеждащо – разгледани са цветовете не само в Петокнижието, а и в цялата Библия, макар че това не е направено в размерите на пълното описание. Пълното описание се случи в следващата голяма монография – Светлината в Стария завет, която бе работена много години, но в нея напълно е изчерпана цялата макросветла и бяла образност – и основните термини за бяло, и прототипите на бялото (различните видове светлина, мляко и сняг), и другото най-важно качество на прототипите – чистотата. Важен аспект и на тази, и на следващата голяма и изчерпваща всички аспекти книга, Червените кодове в Стария завет, е, че отново има множество отпратки и връзки с Новия завет.

С Тъмнината в Стария завет приключва цикълът от мащабни монографии, наистина нелеки за четене, защото всеки трябва да открие онова, което го интересува. Приключва също така едно мое вътрешно задължение да свърша тази работа, която е толкова наситена информативно, че затруднява, но в българската библеистика имаше празно място, останало от вековете преди нас, което трябваше да бъде запълнено, и което ще може да бъде консултирано в бъдеще от различни читатели и автори.

Мони Алмалех