Хюсеин Мевсим (1964) е проф. д-р по български език и литература в Анкарския университет (Ankara University). Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989), след което защитава магистратура и докторат в университета в Анкара (2005). Автор е на монографии, студии и изследвания в областта на литературната история и българско-турските културни връзки, сред които „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)“, „Между два бряга“ (Годишна награда на Съюза на преводачите, 2014), „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, „Петър Дачев и Истанбул“, „Земя пределна“ (Национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика, 2020) и др. Мевсим е и преводач на поезия, драматургия и документална литература от български, турски и руски език.

----------------------------

Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива „непознатия Далчев“, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество. Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето.

Д-р Антон Баев

Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели. Прашните портрети, наредени върху „комода“ на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново „фотоувеличение“ – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: „на годините бързеят не всичко отнася..."

Проф. д-р Евдокия Борисова