От 1989-та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното...

Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е „възходът на биографията”? А свръхоценностяването на детското? Дали сегашни творби, писани на матерния, ще ни приучат – полека, неусетно – да приемаме настоящето без прекомерна горчивина? Срещат ли се отново човекът и вярата по тези земи, има ли Изход според белетристиката, създавана у нас напоследък?

Тези въпроси (и ред други) обмисля книгата „През това време”.

--------------------
Инна Пелева преподава българска литература и култура в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература” (1994), „Идеологът на нацията. Думи за Вазов” (1994), „Ботев. Тялото на национализма” (1998, второ преработено издание 2015), „Възраждания. Българистични студии” (1999), „Места от Конспекта” (2000), „Алеко Константинов. Биография на четенето” (2002), „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга” (2004), „Деца на по-малки богове” (2012), „Георги Марков. Снимки с познати” (2017, Награда „Пловдив”, Национална награда „Христо Г. Данов”).