Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.

Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.

Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.