Романът „Странната география на шкембе чорбата“ на Иван Стоилов не е кулинарна книга, въпреки че в него читателите могат да намерят твърде любопитни рецепти за приготвяне на тази регионална супа. Не е и пътепис, независимо че разказва за перипетиите на двамата приятели Спас и Павел в три държави, в опитите им да напишат статия за култа към ястието на Балканския полуостров. Нито историческа книга, макар да е пълна с достоверни факти от миналото. Не е типичната комедия, въпреки че някои от премеждията на героите могат да задавят четящия от смях. Трудно може да се определи и като драма. Нищо, че на места сюжетът оставя буца в гърлото.

Това е еклектичен роман, в който по стечение на обстоятелствата се преплитат съдбите на пет човешки същества, които ще трябва да се изправят в упор срещу грешките си от миналото и да преценят дали могат да си простят. Поради тази причина, романът „Странната география на шкембе чорбата“ е лютив и дълбок като съдържанието на паницата с димящата оранжева течност, която в крайна сметка би могла да стопли сърцата.

Освен ако не прекалите с оцета.