Писма до сина ми

Незабравими учителю, скъпи приятелю,

Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване.

Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са твоите passeggiate из Италия. Голяма е насладата s cicerone като теб да се обходят тези скъпи и любими за всеки търсещ автентичното и красивото места и да се видят през твоя поглед в нова светлина.

Владимир Градев