Ангел Василев - живописец /1947-2014/, член на групата на пловдивските художници. Носител на наградата на Пловдив 2000 - за принос в изкуството.

Тази книга е в памет на моя приятел - живописеца Ангел Василев. Посвещавам я на съпругата му Вили, която тихомълком го съпътстваше в живота и не допусна пустотата да се настани в душата му. А това се постига със себеотричане, разбиране и любов. /Елена Пеева-Никифоридис/

Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната й шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество.

Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечният празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше." И добавя: "Мнозина художници бягат от фантазията на фолклора, сякаш някой може да тури точка на древния дух на дедите си. Творчеството на Ангел е вид "усмирителна риза" срещу забравата, в неговите бистри багри и дълбоки образи се крие бъдещето на генния код на народа ни. Бъдещето в кода ни, и кодът ни в бъдещето. Защото Ангел знаеше, че народ с умъртвено от забравата минало се превръща в тълпа от духовни дрипльовци."

По-точно и по-вярно не може да бъде казано. За това и аз се подписвам под тези тежки думи. /Румен Леонидов/