Viva La Revolucion! - Куба: 50 години тръстика, пури, смърт

" Не познавам човек, който е бил на острова и да не започва разказа си с "Когато бях в Куба..." Там наистина има някаква магия, то е сигурно, и няма смисъл да го анализираме. Аз също съм влюбен в онези 111 хиляди квадратни километра, захвърлени между Атлантика и Карибско море. За разлика от европейците, кубинците все по-често подхващат бляновете си с "Когато Фидел умре..."
Така казват, когато си мечтаят, как един ден ще могат да си купят кола, как ще имат право да пътуват в чужбина, как ще могат да си говорят свободно с чужденци или просто да критикуват, онова което не им харесва, без да ги арестуват за това.