Транго Тауър - първата ми Голяма стена

"Нали си спомняте какво казва Сент Екзюпери - че преди да се пише, трябва да се живее. В ръцете си държите - без никакво преувеличение - едно от най-ярките произведения на българската документална проза. Комбинацията от умението да се пише и истинските преживявания на границата между живота и смъртта ражда книги като тази - искрени, неподправени, завладяващи. София, авторката, втората жена в света изкачила най-впечатляващия скален обелиск Транго, сигурно щеше да протестира срещу толкова категорична оценка.
Щеше... Както всички нейни приятели протестират, че съдбата и предопределението бяха толкова несправедливи и слепи в онзи августовски ден на скалите край Лакатник. Сигурно е вярно, че Господ прибира най-добрите. Но е слаба утеха.
Хубаво е все пак, че сред нещата, които остави след себе си София, е и тази книга. За съжаление първата и последната."