Задочни репортажи за задочна България, том 1

Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като „Задочни репортажи за задочна България” с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова духовна родина – нямаше защо да бъде и негова географска родина. С това заглавие предложи той есетата си на програмата ми, но въпреки моята съпротива, високопоставени американски и български чиновници промениха заглавието на „Задочни репортажи”. Направиха го изцяло по административни и конюнктурни, по нелитературни, за да не кажа противолитературни, съображения. Заслуга на „Сиела” е, че се противопостави на един окаян опит на чиновничеството да подчини духа, че издигна авторството над ведомството. Творчеството на Георги Марков заслужава този закъснял и въпреки това навременен жест.

Димитър Бочев, редактор на културната програма „Контакти” на РСЕ, излъчила за пръв път репортажите на Георги Марков

---------------

Георги Марков (1929–1978) е български писател, драматург, сценарист и публицист. Остава най-популярен със своите есета, които се излъчват по Радио „Свободна Европа” от 1975 г. до 1978 г. В тях Марков, който по това време живее във Великобритания, изобличава недъзите и престъпленията на тоталитарния режим в България. Сред най-популярните творби на автора са и романите „Мъже” и „Покривът”. Писателят е убит на 7 септември 1978 г. в Лондон.

"В процеса на тези репортажи аз се старах с най-голямо усилие да дам точна и обективна картина на живота, чийто свидетел бях. Съзнавах моето огромно предимство пред писателите, които живеят в България – това, че никой не ме направляваше или пък ограничаваше при писането на репортажите – опитах да кажа онова, което много от тях биха искали да кажат. Все пак аз бях активен участник в този живот и това би могло да бъде обяснение, ако някъде моята емоционалност е засенчила обективността."

Георги Марков