През периода 1997–2001 г., който обхваща тази втора част от втори том, настъпва истинско пиршество за привържениците на задкулисното правене на политика. Иван Костов е сред фундаменталните практици на детектора на историята – има ли някой, който ще пропусне представлението. Книгата разнищва знаковите приватизационни сделки от този период, гигантските кражби и истинските злодейства на седесарската клиентела, решенията на Иван Костов в цяла палитра от сфери и от какво са били мотивирани, предлага критичен прочит на протоколите на на НИС на СДС и парламентарната група и поднася още стотици интригуващи факти и документи. Гответе се да прочетете пълни доклади на Национална служба „Сигурност“, на НСБОП за контрабандата, поверителни документи за корупцията по висшите етажи на публичната власт, докато СДС беше на власт, както и пълната история на най-голямото предателство на СДС в онзи период – неслучилата се лустрация и декомунизация. За пръв път в публичен оборот се публикуват и анализират документи от архива на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, на базата на които се прави археология на приватизацията – такава, каквато само Луканов и Костов могат да я замислят и осъществят.

Политически бандитизъм и разбойничество в особено големи размери – така накратко мога да опиша това, което ще имате удоволствието да четете. То дава неопровержими отговори на всички важни въпроси, свързани с лидера на СДС и министър-председателя Иван Костов, които сте си задавали, откакто този човек беше инсталиран в българската висша политика и управление. Иван Костов беше ключов фактор в конструирането на прехода такъв, какъвто го познаваме, както и основен играч в грабежа на България. Питате за моите мотиви? Докато разсъждавах как да отговоря, реших да използвам думите на Астолф дьо Кюстин, който казва, когато книгата му „Николаевска Русия“ е забранена за публикуване от руския император, следното:

Ако фактите, за които разказвам, са неверни, нека бъдат опровергани; ако следствията, които извличам от тях, са погрешни, нека бъдат отхвърлени – няма нищо по-просто от това; но ако истината господства в моето произведение, трябва да ми оставите удовлетворението да мисля, че съм постигнал своята цел, която бе да покажа злото, за да подтикна добронамерените умове да потърсят лек от него.

Иван Костов на детектора на историята – нима има някой, който ще пропусне представлението!

Антон Тодоров