Светът без нас

В "Светът без нас" Алан Уайзман предлага един съвсем нов подход към въпросите за влиянието на човечеството върху планетата: той ни кара да си представим Земята без нас.

С оставящия си трайна следа разказ Уайзман обяснява как без човешкото присъствие огромната инфраструктура ще падне и накрая ще изчезне; кои неща от ежедневието ни може да останат обезсмъртени като вкаменелости; как медните тръби и жици ще се разпаднат до червеникави нишки в скалите; защо някои от най-ранните сгради може да се окажат последната запазена архитектура; как пластмасите, бронзовите статуи, радиовълните и някои създадени от човека молекули може да се окажат най-трайният ни дар към вселената.

"Светът без нас" разкрива как само дни след изчезването на хората наводненията в нюйоркското метро ще започнат да подкопават основите на града и как – докато световните градове се рушат – асфалтовите джунгли ще отстъпят място на истинските.

Книгата разкрива как земеделските земи, третирани с органични торове и химикали, ще се върнат към дивия си вид; как милиарди птици ще благоденстват и как хлебарките в неотоплените градове ще изчезнат без нас. Черпейки от експертните познания на инженери, специалисти по въпросите на атмосферата, консерватори на произведения на изкуството, зоолози, нефтохимици, морски биолози, астрофизици, религиозни водачи от равини до Далай Лама и палеонтолози – които описват един свят без хората, населен с мегафауна като гигантски ленивци, които били по-високи от мамутите – Уайзман илюстрира каква би била планетата, ако не беше нашето присъствие.

Чрез места, вече необитавани от хората (последния остатък от първичния европейки лес; корейската демилитаризирана зона; Чернобил), Уайзман разказва за огромния капацитет на Земята да се самоизлекува. Разкривайки кои нанесени от човешката ръка вреди са неизличими и кои примери на най-възвишеното ни изкуство и култура ще траят вечно, разказът на Уайзман в крайна сметка води до едно радикално, но убедително решение, което не зависи непременно от нашата смърт. Това е повествователна документалистика в най-чиста форма – извеждайки напред една неустоима концепция едновременно със сериозност и голяма четивност, той поглежда надълбоко във влиянието ни върху планетата по начин, непоказан досега от друга книга.