Кеворк проговаря

От стотици интервюта трябваше да подбера само петнайсетина и да ги гарнирам със задкулисието им. Това не беше никак лесно.
Спомените сами ме навестяваха. За много срещи, за щастие, съм си водил записки в дневниците. Има подробности, които и мен ме смайват днес. Сякаш са се случили на друг човек, не на мен.
Коментарите за героите на книгата са плод на внимателно общуване с тях, понякога и на приятелство в една или друга степен.
Сега са публикувани тези от тях, които е уместно. Все още не е дошло времето за голяма част от дневниковите ми записки.
Интервютата в реда, в който са подредени тук, влизат в много странни връзки помежду си. А героите им сякаш продължават да спорят дори от онзи свят. Това е добре.

Вероятно ще усетите при повечето от героите ми, че всеки се озърта. Защо? Но е като в стария анекдот. Две песъчинки си вървели в пустинята и едната казала на другата: "Имам чувството, че някой ни следи..."