Жорди Галсеран (1964, Барселона) представя на български деветте пиеси, които за двайсет години го направиха един от най-обичаните европейски драматурзи: “Сърф”, “Верига от думи”, “Дакота”, “Без резерви”, “Методът Грьонхолм”, “Карнавал”, “Канкун”, “Бурунданга” и “Кредитът”.

Въображението на Галсеран в конструирането на играта на фикции изглежда неизчерпаемо. Именно чрез тази игра, вписана в класически драматургични конструкции, изплува най-доброто постижение на каталонския драматург – разбягващият се в безкрайна верига от думи, от роли и представи за себе си съвременен, приспособяващ се към всякаква ситуация пластичен човек. (Култура)

В “Канкун” Галсеран използва една наглед банална комедийна ситуация: две съпружески двойки на почивка си изясняват отношенията. В същото време обаче развоят на събитията е твърде небанален, а изводите – интригуващи. Например: че истината често причинява по-големи поражения, отколкото лъжата. (Коммерсантъ)

Жорди Галсеран, един от най-умелите ни драматурзи, говори за “Бурунданга” като за невинна любовна история. Всъщност обаче в нея той подхваща една безкрайно щекотлива тема като терористичната банда ЕТА. И други са се осмелявали да слагат пръст в тази рана на испанското общество, но никой досега не е използвал нещо толкова болезнено, за да предизвика взривове от смях... “Комедията е трагедия плюс време”, цитира авторът Уди Алън. (El País)

Надали тази година ще ви се случи да седите в театъра, стаили дъх в по-нетърпеливо очакване, отколкото на “Методът Грьонхолм”... Подобно на “Божествата на касапите” на Ясмина Реза, “Методът...” е в могъщата традиция на европейската драма, в която политическата алегория леко се намества под повърхността на булевардната комедия. (Variety)

“Верига от думи” на Жорди Галсеран, един от най-интересните драматурзи в Европа, е не просто спиращ дъха трилър, но и дълбока и сложна история за един двубой без забранени удари, в който истина и измислица, желание и лъжа свидетелстват за тъмната, мътна част у всеки от нас.” (Corriere della Sera)

Галсеран притежава изключително надарен слух за сложната материя на смеха. Двайсет години по-късно неговата “Дакота” е все така ефикасна както в сериозния хумор, така и в леката буфонада. (A golpe de efecto)

В “Карнавал” – парадоксално весело заглавие за полицейски трилър, чиято цел е “да нагнети до крайност напрежението у публиката” – са залегнали резултатите от едно допитване на Галсеран до близки и приятели. Въпросът бил: “Какво е най-лошото, което може да ти се случи?” И отговорът в повечето случаи идвал без колебание: “Да ми умре детето.” Галсеран обаче настоявал. “И все пак, за нищо по-лошо ли не се сещаш?” На което му отговаряли: “Да гледам как детето ми умира.” (La Vanguardia)

В “Кредитът” каталонският драматург се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите. И всичко това – без морални наставления... Истинската движеща сила на “Кредитът” обаче е словото: обожаваните, унижавани, безогледно използвани и безкрайно въздействащи думи. (L’Araldo dello Spettacolo)