В произведенията и творческите търсения на художника Станислав Памукчиев наблюдаваме множество символи с дълбочина на внушение, носещи заряда на антиномни въпроси. Такива са противопоставянето на черното и бялото в монохромността на избора и колоритния подбор. Също така и използването на естествени материали, употребявани в бита на първобитните общества, са противопоставени на иновативността на художествената техника. На фокус е сблъсъкът между вида на материала, неговата структура, поведение и съдържание в комбинация със съвременно търсене и внушение. Огънят, изгарянето, претопяването и пепелта, разгледани паралелно като технология и ритуалност, са носители на огромен архетипен заряд. За анализиране на използваната техника се извеждат множеството психологически, исторически и културни основи, които са първопричина за нейното прилагане.

Текстът е наситен с търсения, промени, иновации, психологически анализи и запълва едно недокоснато пространство от пластове на модерното изкуство и психологията на изкуството. Станислав Памукчиев надгражда творческите опори на съвременното изкуство и доказва, че културните събития е необходимо да носят дълбинната тежест на едно осъзнато изкуство. Основите на човешкото съществуване, неговата връзка със света на невидимото, сакралното, тайното и мистичното – натам се спускат посоките в тази книга. Творчеството на Памукчиев неизменно се преплита, отразява, бори се, превъзмогва и преобразява света на изкуството през епохата, която преминава. Художествеността претърпява своите необходими превъплъщения, но истинската промяна настъпва със способността да бъде изразена душевната трансформация.

Размишленията са насочени към невидимия потенциал в произведенията на Станислав Памукчиев. Срещата на артиста със заряда на идеята, нейното осмисляне, съзряване, създаване и експониране в галерийното пространство. Разглежда се произведението като влиятелен образ с лично ниво на съществуване, като внушение, събуждащо дълбоки предбитийни кодове, пренесени през времето чрез унаследяване. Книгата крие ключ за разбирането на изкуството като безвремево внушение на актуалност.

------------------------

Д-р Елена Олимпиева е родена през 1980 г. в град София. През 1998 г. завършва Националното училище за изящни изкуства Илия Петров в София със специалност Графика. Същата година е приета като студент по Графика, в Националната художествена академия. През 2004 г. успешно завършва своята магистърска програма. Специализира и Педагогика на изобразителното изкуство. Следват няколко самостоятелни, а също и множество общи изложби, както и участия в международни изложения за изящно и приложно изкуство. Нейни произведения са собственост на частни колекции. За известно време работи в областта на филмовата индустрия като дизайнер на специални ефекти. Занимава се и с графичен дизайн.

През 2019 г. защитава своя дисертационен труд, на чието проучване се основава и настоящата книга. Издава редица публикации, участва в научни конференции, свързани с проблемите на съвременното изкуство.

Тя продължава да твори в сферата на изящните изкуства, да преподава изобразително изкуство и да пише.