Този каталог бе подготвен и финансиран от:
Деяна Алшех, Камелия Минчева, Светлин Русев, Румяна Константинова, Петър В. Берон, Уго Вутен

Двуезично издание на български и английски език

Името на Алшех за нашето поколение беше свързано предимно с един мощен експресивен "Пейзаж от Анверс", с една изтънчена и звучна "Венеция" и един "Пейзаж с лозе" (и трите в НХГ). Независимо от това името и изкуството му непрекъснато се въртяха в срещите и разговорите с приятелите му от Дружеството на новите художници. Покрай Стоян Сотиров, Иван Ненов, Борис Иванов, Вера Недкова и Васка Емануилова присъствието му беше живо и осезателно. За живописта му се говореше с респект и уважение, заедно с неизбежните огорчения на един период, в който малцина талантливи автори останаха незасегнати. Не знам за кого вълнението беше по-голямо, когато Алшех прие поканата ни и донесе непознатите работи от Аржентина?! За тези, които го обичаха и ценяха като човек и художник, или за него - изгнаника, който след толкова мъчителни години се завърна сред стари и нови приятели! По някакъв странен начин работите от Аржентина се свързваха с експресивната сила на "Анверс". А спокойната живописна поетика на "Лозето" беше преминала в една мощна, цветна и наситена живопис. Едно творчество, което се оказа цялостно в своите различия, в богатството на сюжета, пластичните и емоционални състояния.
Пространството при Алшех е овладяно като органична живописна сплав, наситена и заредена с магнетичната сила на цвета. Природата присъства като начало на творческия порив и като край на пластичния проблем.
Независимо дали става дума за фигура, пейзаж или натюрморт основа на картината и живописния строеж е цветът - а като строеж, като структура на една динамична и експресивна багрена материя, която се изгражда и развива от сърцевината навън мощна и цялостна като завършен духовен свят.
При цялата условност на понятията, ако може да се каже за някоя живопис, че е живописна, това изцяло може да го отнесем към изкуството на Алшех.
От вътрешната структура на композицията, от организацията и категоричния строеж на пространството - всичко, от първоначалния повод до емоционалната завършеност, е подчинено на живописното начало. И никакво кокетиране с възможностите, с неоправдани технически похвати или неща, които биха се разминали с естествения усет на художника и дълбочината на художествения проблем.
Живописта на Алшех в по-голямата си част външно е груба и сурова, а всъщност извлечено е не външно красивото, а живописно и структурно същественото, емоционално и душевно неповторимото...
Творческото завръщане отново на Алшех в днешния ден е не по-малко важно и стойностно за българската култура от това в началото на 70-те години на миналия век. При цялостния артистичен и духовен световен хаос изкуството на Алшех е онази сериозна и голяма мярка за трайните и непреходни пластически и човешки истини, с които животът на художника преминава през времето и остава във вечността.

Светлин Русев
Октомври, 2008 г.