Време е да си спомним, че светът, в който живеем и реалността, в която сме потопени, не са подвластни на случайността, а на нашия собствен творчески импулс. Преди много, много време, когато слязохме за първи път на Земята, във все още ефирни тела, за да опознаем своите творения, толкова много ни хареса, че силно пожелахме да сътворим по-плътни тела със сетива, които са в състояние да преживеят и опознаят в още по-голяма дълбочина материалния свят.

С голяма смелост, подхранвана от любовта на Бог, ние постигнахме целта си, но заплатихме висока цена. Цената да забравим своята истинска същност. Колкото повече навлизахме в материалния свят, толкова повече губихме връзката с духовния свят и постепенно започнахме да възприемаме своите творения като единствената реалност. Забравихме за безграничните възможности, които всеки един от нас притежава. Забравихме, че участвахме в сътворението на целия ни заобикалящ свят и постепенно станахме подвластни на неговите правила, които самите ние сътворихме. От пастири се превърнахме в агнета, които не смеят да напуснат ограниченията на собствената си кошара, която така старателно изградихме.

Време е да се пробудим за своята истинска същност и да се освободим от всички ограничения, които ни пречат, да разтворим криле и да полетим, защото за нашия дух ограничения не съществуват!