Библейската жена: механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет

Интересно четиво, забележително по своя изследователски и аналитичен характер, но трудно за четене, да не кажа – в някои моменти доста досадно.

Досадно поради натовареността с думи и термини, с които като че ли автора е целял да покаже преди всичко своята „начетеност”, отколкото амбиция да превърне труда си в общодостъпно научно изследване.

Още от първата страница се сблъскваме с „концептуални модели”, „деструктивна матрица”, „парадигматична ментална структура”, „авторефлективна нагласа”, „аутистично затворен”, „аутистично поведение” (на библейската екзагетика), „иманентна потребност” и т.н. Все думи и изрази, които не правят чест на човек, достигнал до върховете на научната йерархия в областта на българистиката.

Във все същия дух, явно за подсилване на оригиналността, автора използва израза Библиотека, за Библия’та като заслепен от словоблудството си, не пропуска на по-нататъшни страници да ни просвети, че Библия е именно сбор от книги или както в случая вече се е изразил „Библиотека”.

Ако продължа в същия дух ще премина през „дискурсивната истина”, „референциалната правдоподобност”, „наративната реалност” и така нататък и така нататък.

Цялата тази натруфеност на речта, особено като се има предвид от кого е изказана (написана), обезличава стойността на текста, поради пораждащата насмешка.

Може би именно егоцентризма, прикрит чрез стремежа за оригиналност е причина книгата да залежава по рафтовете, а в някои книжарници да се предлага и промоционално и на половин цена.

Започвам да чета следващия труд на проф. Милена Кирова „Давид, великия” с тайната надежда, че там вече ще срещна един истински българист, ратуващ за чист език, а не дребен човек с голямо Его.