Повечето от нас имат чувството, че Азът е отделен център на усещане и действие, който живее вътре, вграден във физическото тяло - център, който се сблъсква с външния свят от хора и вещи, като чрез сетивата общува с една чужда и странна Вселена.

В Книга за табуто да узнаеш кой си е застъпена космогоничната идея от философията на Веданта за Вездесъщия Бог, който се е заиграл сам със себе си на криеница: размножил се е в безброй същества - огледални негови образи, маски на Бога - и така се е захласнал в Божествената игра, че се е самозабравил в нея. Това е причинило двойственото его-съзнание у човека, забравил, че е самият маскиран Бог - Абсолютът, който вечно се търси и все не съумява да се намери. Оттук произхождат илюзорните противоречия между различните превъплъщения на Вездесъщия, които враждуват помежду си, самоизяждат се, осакатяват се, мразят се и се убиват, но нерядко - в проблясък на щастлива догадка - се прегръщат и обичат. Но ако го има това изконно единство между мен и другия, между индивида и Вселената, как така умовете ни са станали толкова тесногръди, че не го разпознаваме?

-----------------
Алън Уотс е автор на над 25 книги, сред които са още Дао на водата, Мит и религия, Култура на контракултурата, Будизмът: Дао на философията, Духът на дзен и на множество статии.