Изследването е посветено на фигурата на защитника в българския наказателен процес. Защитникът встъпва в процеса по пълномощие или по назначение, за да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът е длъжен да осъществява дейността си в полза на своя подзащитен, като съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негов интерес. Той формира свое вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона и освен като представител на обвиняемия, действа и като самостоятелен субект и страна в наказателния процес. Това предопределя някои особености във взаимоотношенията между защитника и обвиняемия и поставя редица теоретични и практически въпроси.

Книгата анализира в теоретичен аспект фигурата на защитника в наказателния процес. Направена е обща характеристика на защитника в наказателното производство, изследвано е историческото развитие на тази процесуална фигура. Предмет на анализ са видовете защита на обвиняемия, осъществявана от защитник, както и предпоставките за възникване на защитника в наказателния процес. Направени са изводи за процесуалното положение на защитника, разгледани са неговите права и задължения. Проучена е практиката на българските наказателни съдилища и относимите решения на КС, изследвана е юриспруденцията на ЕСПЧ и са направени изводи за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с европейските стандарти. Установени са редица неясноти и противоречия в съдебната практика, като са дадени конкретни идеи за тяхното преодоляване. Отправени са редица препоръки за подобряване на закона, като са формулирани предложения de lege ferenda.

Книгата би била полезна за изследователите в областта на наказателния процес, практикуващите юристи, студентите по право и всички, които проявяват интерес по темата.

Десислава Давидкова-Димитрова е доктор по право, преподавател в Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.