W.I.T.C.H. Розата на Фану

Хрипливото дишане се чуваше все по-близо и по-близо, а Корнелия не помръдваше. В последния миг тя се притаи в сянката на един огромен цветарник, от който бяха провиснали полуизгнили стъбла. Седеше зад вонящата лепкава завеса и надничаше любопитно.
Три силуета се приближаваха - черни като нощта. Носеха се във въздуха като пеперуди, без да докосват земята. С човешки бой бяха, но странно безформени и увити в черни наметала.
Корнелия затвори очи. Усещаше, че сините й очи ще привлекат пламтящите сфери като магнит. Сенките прелетяха над фонтана и подминаха пейката. Спряха точно при скривалището на Корнелия...