Истинско предизвикателство е да се определи кой точно библейски герой е бил по-влиятелен от друг. Все пак става дума за Библията - най-значимата книга на всички времена. От падението на Адам и Ева до предателството към Иисус и възхода на християнството изследователят Жан-Пиер Исбутс представя по увлекателен начин живота, премеждията и прозренията на петдесетте най-важни библейски личности и тяхната роля в Стария и Новия завет.

Най-влиятелните фигури в Битие и Изход

Kнигите „Битие“ и „Изход“ са част от свитъка, познат като „Тора“ или „Закон“, първите пет книги от Еврейското писание – „Старият завет“, както е наричан от християните. Известни също и като „Петте Мойсееви свитъка“ (или „Петокнижието“), те включват разказите „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“ – от сътворението на Земята до драматичното бягство на евреите от Египет. Сред тях най-силно се oткроява разказът „Битие“. Като първата книга в Библията – позната като „Берешит“ в юдаизма (което означава „в началото“, първите две думи в книгата) – тя въвежда някои от ключовите теми в Библията. Сред тях са ролята на Бог като създател на Вселената и основната сила на моралната справедливост, както и обещанието за завета между Бог и народа му, така че народът да може да живее в мир и просперитет.

Най-влиятелните фигури в Древен Израил

Епичната сага за монархията на Израил, от влизането в Обетованата земя до завземането на Йерусалим от нововавилонския цар Навуходоносор през 586 г. пр.Хр., е темата на библейска колекция, известна като „Невиим“, или „Книги на пророците“. С тези книги, които се появяват – ако и да са в различен ред – в християнския Стар Завет, навлизаме в един период, който все повече се подкрепя от археологически открития. Историята ни отвежда от израилтянското поселище в Ханаан до следващата история за монархиите на израилтяните и юдеите. Първите две книги, известни като „Иисус Навин“ и „Съдии“, разказват историята на израилтянското завоевание.

„Книга Самуилова“ и „Книга на Царете“ продължават с обединението на племената под властта на един цар, кулминирайки с великото управление на Давид и Соломон. Но веднага щом Соломон бил положен в гробницата си, неговата легендарна империя се разпаднала по границите на племената. Отслабени по този начин, воюващите монархии на Севера и Юга, на Израил и Юдея станали лесна плячка за растящата агресия откъм Асирия. „Книгите на пророците“ (включително на Исая, Йеремия, Йезекиил и Дванайсетте „малки“ пророци) твърдят, че падането Израил и Юдея е настъпило поради склонността на евреите към езически култове.

Най-влиятелните фигури в Новия завет

Четирите евангелия съставляват сърцевината на Новия завет, основната книга на Светото Писание, и описват живота и делата на Иисус. Новият завет се нарича така, защото християните вярват, че Иисус е изпълнението на обещанието от Стария завет. Според този завет Бог изпратил своя Син, Иисус Христос, да разпространи „благата вест“ („евангелие“ на гръцки) за Ново Божие царство и обещанието за вечно изкупление.

Въпреки че Евангелието от Матей е първото в канона на Новия завет, най-старото Евангелие всъщност е от Марко. Марко подредил деянията и думите на Иисус в история, която отвежда разказа до развръзката му с Разпятието. Разказите в Евангелията невинаги съвпадат помежду си и понякога си противоречат. Въпросът дали евангелистите са били преки свидетели, или са имали достъп до разкази на свидетели продължава да се разисква. Много учени приемат, че евангелистите са разчитали на множество източници както в устна, така и в писмена форма, които се разпространявали от десетилетия."