Училищните психолози не би следвало да пишат книги за секса, нали? За ваше щастие етиката никога не е била силната ми страна.

След години мъка, през които се опитвах да оправя сексуалния си живот, най-сетне се предадох и започнах да водя дневник. Може би невероятно сексапилният ми съпруг просто не бе способен да ми достави това удоволствие, което бях свикнала да получавам от татуираните ми, пълни с излишен тестостерон бивши гаджета. Така че, щом не можех да получа такава страст в истинския си живот, все пак можех да пиша за нея. Нали? Никой няма да разбере. Ще си остана моята малка тайна.

Е да, ама съпругът ми откри дневника.

И познайте какво стана? Значително си подобри представянето в спалнята.

Но понеже не ми беше достатъчно, започнах да опипвам границите – създадох алтернативен дневник, в който измислях истории специално насочени към поведението на Кен. Неговите реакции до голяма степен бяха точните… освен в случаите, когато не бяха. Но тогава пък дойде най-голямата изненада в живота ми.