Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989)

Дебютната книга на д-р Деян Статулов разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948–1989.

Книгата е резултат от дългогодишно изследване върху механизмите и средствата, чрез които се осъществява контрол над кинопроизводството по време на социализма в България.

Идеологическият контрол на Българската комунистическа партия (БКП) бележи целия период на социалистическото филмопроизводство. Това е валидно дори когато творците и техните филми не са засегнати пряко. Съдържанието на филмите се подчинява на политическа поръчка, замаскирана като интерес към ценностите на социалистическото общество.

В текста е направен кратък исторически обзор на цензурата по света, а в частност – на седмото изкуство. Като основен акцент на изследването е разгледан проблемът с генезиса и функционирането на механизмите за контрол и цензура в българското кино в този период. Описани са много новооткрити документи, които доказват наличието на репресивна намеса над творчеството на родните кинотворци.

Представени са подробно случаите с два емблематични български филма – „Кратко слънце“ на Людмил Кирков и „Една жена на 33“ на Христо Христов.

В книгата е публикуван и оригиналният протокол от заседанието на Съвета по художествено-творчески въпроси за обсъждане на филма „Една жена на 33“ като важно и любопитно приложение.

“(Не)възможната свобода” на Деян Статулов следва да има място сред задължителната литература по история на българската култура. Не само поради безспорно приносните си преки резултати, но и заради изследователския метод, позволяващ разкриване на действителните мрежи на цензурските практики и престъпления срещу талантливата култура в пустинята на българския тоталитаризъм”. Проф. Георги Каприев

„Става пределно ясно от книгата, че желязната хватка на властта за налагане на социалистическия реализъм в България е била така замислена, че никой да не може да я преодолее. Фактите разкрити и изследвани от автора са огромен културен и исторически принос в българското кинознание“. Проф. Иво Драганов